Музикална интелигентност

Сдружение „Евтерпани“ вече 18 години участва в музикални проекти и организира благотворителни концерти, конкурси и фестивали за певци, музиканти, танцьори и художници у нас и в чужбина. В своята дейност сдружението многократно се е сблъсквало с проблеми, отнасящи се до естетичесткото и нравственото възпитание, до поведението и настроението на деца и родители като изпълнители и публика по време на различни музикални прояви, до взаимоотношенията и поведението ни един към друг. Проблеми, свързани с емоционалната интелигентност и психологията ни като население и народ към съвременните реалности у нас и по света.

В тази връзка Сдружение "Евтерпани" ще излъчи поредица от публикации в този блог с откъси от книгата на председателя на сдружението Аня Краваева "Музикалната интелигентност на децата". Г-жа Краваева е завършила Музикална академия за изкуство и танци в Пловдив със специалност „Музикална педагогика и естетика“ (хорово дирижиране и оперно пеене). Има богат изпълнителски опит като артист хорист (мецосопран) в професионални хорове, в опери, реквиеми, оратории, меси и спектакли в Европа и САЩ с 35-годишен опит като преподавател по музика, пеене, пиано и солфеж, вокален педагог, художествен ръководител и диригент на детски хорове, вокални групи и ансамбли към училища, читалища и частни школи.

С тази поредица искаме да обърнем внимание не толкова на организирането, провеждането и участието в различни музикални  и забавни прояви и формати у нас и в чужбина, колкото до отношението, разбирането и поведението на всички нас - участници и публика до въпроси, на които рядко се акцентира като: предварителна информационна осведоменост, музикална култура, емоционална интелигентност, култура на поведение.

Първа част

"Музиката (от гръцки: μουσική, „изкуство на деветте музи“) е вид изкуство за предаване на чувства, мисли и настроения чрез съчетаване на звуци. Музиката в древните култури е имала разнообразни функции и предназначение, с обособени жанрове в религиозната, дворцовата, светската и народната музика. Важната роля на музиката в живота на древните цивилизации породила необходимостта от обучение на музиканти професионалисти и довела до развитие на знанията за музиката и създаване на музикалната писменост. Основните елементи на музиката – тон (мелодия хармония), ритъм (темпо, размер, артикулация), динамика, тембър и текстура – са в основата на обучението на децата и възрастните по музикално-теоретичните дисциплини от древни времена до днес. Музиката е била неотменна част от изкуствата със синкретичен характер на Египет, Шумер, Месопотамия, Древна Тракия и Елада. Въпросите за музикалната интелигентност са вълнували древните хора като част от живота и смъртта. Така древните мислители и мистици са създали трудове по темата за музиката, за „мистериите“, по-късно и за драмата, трагедията, комедията в театъра в Елада и сценичните жанрове, свързани с различни видове изкуства.

Музикалната интелигентност (на децата и възрастните) е предмет на анализ, изучаване и популяризиране през последните 30 години в редица научни трудове и публикации в САЩ, Европа и Азия от музиканти, психолози, учени, учители, социолози и доктори. Твърде малко са обаче научните трудове и специализираните издания по тази тема.

Музикалната интелигентност се определя като една от множеството интелигентности от Хауърд Гарднър, описана накратко в нашумялата напоследък негова книга „Емоционалната интелигентност“, преведена и у нас. Съвременните изследователи на музикалната интелигентност все по-често пишат книги и статии по тази тема, като обръщат внимание на всеобхватните възможности на музиката като вид изкуство и яркото ѝ въздействие върху здравословното състояние и социалния статус на децата и възрастните, както и нейната пряка връзка и неделимост от сценичните жанрове като възможност и стимул за цялостното изграждане на артиста – певец, музикант, актьор, танцьор, цирков артист, акробат и художник.

Всеки човек има генетично заложена в различна степен и насоки музикална интелигентност. Човек с развита музикална интелигентност лесно възприема и възпроизвежда мелодии интонационно вярно и сложни ритмически фигури. Някои деца и възрастни, неизучавали музикално-теоретични дисциплини, с лекота определят височината на тона в херци (абсолютизъм), изпълняват мелодии, фрази, мотиви със сменяща се динамика, темпо и модулации. Изобретателният Аристотел твърди в трактата си „За душата“, че съотношението между цветовете е като музикални хармонии (съчетание на звуци). Питагорейците (Πυθαγοραζ, от гръцки: πειθώ – убеждавам, и αγορά – площад, т.е. онзи, който убеждава тълпата), смятали музиката за основа на общуването на човека с природните сили с помощта на математиката, числата и съответстващите им хармонии. Те първи измерват височината на тона на звучаща струна чрез измерването на нейната дължина и психическото въздействие на географските области и имената на племена за строежа и звучността на старите ладове (йонийски, дорийски, фригийски, лидийски, миксолидийски, еолийски и техните плагални тетрахорди – четири струни, тона в ладовете). Тракийската цивилизация оставя значими за човечеството знания за музикалния етос (етика). Орфей омайвал хората, животните и неодушевените предмети с гласа и лирата си, а музиката му била сродна с мъдростта, философията и педагогиката посредством „химните“ на орфизма в приписваните му трудове „Орфическа аргонавтика в 1376 стиха“ и „Орфическа литика“. В „Държавата“ на Платон музиката е третирана като основна наука за възпитанието на децата чрез хармонията, която е равностойна на изконните човешки ценности – любов, порядък, съгласие, единство в множествеността, съизмеримостта. Знанията за „хармонията“ развиват в учението на питагорейците числовите пропорции в музиката и особеното значение на единицата и нулата."