понеделник, 30 септември 2019 г.

Интервю

Принос на вокалните педагози в сферата на класическото и поп и джаз пеене за развитието и по-добро разбиране на основните принципи при работа с мутиращи гласове.

1. Трябва ли да се работи с гласа по време на мутация

Човешкият глас е най-финият и уникален инструмент в природата, който може да се настрои, да енергизира, да „докосва” душата, да вълнува публиката и да „съпреживява” текста в песента. Гласът не може да се акордира като пианото, да се сменят струните и затова е необходимо специално, внимателно и индивидуално да подхождаме в работата си с певците (деца, младежи и възрастни). 
В практиката ми на музикален и вокален педагог (вече 32 години съм преподавала в частни и държавни училища, детски градини, читалища, водя 20 години школа по пеене, пиано и солфеж, председател съм на сдружение „Евтерпани”, което издирва и съхранява живи човешки съкровища – талантливи певци и музиканти, организирам фестивали и певчески конкурси) се стремя да намеря, развия и съхраня индивидуалността на всеки певец, като особено внимание отделям на певците, които имат физиологични промени на гласа и мутират! 
Най-важното е да се щади гласа, да има гласови почивки, да се смени репертоара и много да се внимава в индивидулните подходи и методи, за да няма пагубни грешки! Трябва да се работи с певеца по време на мутация, освен ако фонеатърът не е забранил да се пее и говори. 
Педагогът трябва да изработи основно центъра на певеца, който е най-естествения метод на речева и говорна практика. 
Други задачи на педагога са да се прави нов репертоар, да се музицира и солфежира и свири на инструмент! Мой ученик (лиричен баритон), който седем години учи поп пеене и солфеж, премина през мутация. 
По съвет на фониатъра проф. Д. Досков се наложи почивка от 9 месеца с пълно певческо мълчание и тих говор, след което се подготвихме за два месеца за елитен конкурс в Москва и спечели първа награда! Имам момичета, които дойдоха на седем години, преминаха през мутация без проблеми и се утвърдиха като певици. 
Някои от тях бяха с ниски гласове и имаха хрипове. Сменихме с тях песните, упражненията за разпяване, водихме дневник на диапазона и преходите за всеки един проведен час, проведохме различни методи и практики на дишане, вокализиране и с много търпение и труд преодоляхме прехода на мутация. На конкурси се представяха успешно. 
По-високите гласове на момичетата и момчетата преминаха по-леко мутацията. За тенорите беше по-дълъг процеса на промените и усета за фалцета и преминаването през октава.

2. Кои са най- важните според Вас методически принципи при обучение по време на мутация?

Най-важният принцип в работата ми с певците, е да се опази гласа на певеца, да не се пее „на гърло с всичка сила ”, с каквито навици за пеене идват деца от детски градини и училища. Стремя се да се съхрани максимално тембъра, който е уникален за всеки човек. 
Предпочитам, да се омекоти гласа, да има „кадифени нюанси и нотки” в поднасянето на нотния и песенния материал от световната музикална съкровищница. Особено внимание отделям да предложа на певците подходящ материал, съобразен с певческите им възможности, възраст и природа.

3. Какъв тип методика е подходяща за работа с мутиращи гласове.

Прилагам на практика певците да пеят в центъра, който е най-близък до говора и когато той е овладян и достатъчно изравнен и олекотен, да разширят диапозона към високите и ниските тонове. 
Предпочитам тази техника на пеене да е съчетана с правилна и добра артикулация. 
Записването на всеки урок при разпяване на различни модели и упражнения на диапазона и преходите и най-вече „трудните ноти”, дава добри резултати за начинаещите певци и тези в мутация. 
Използвам дихателни практики за преходите и плавното им преминаване с дишане и паузи и произволно задържане на тоновете с хоризонтални и вертикални вокали. 
Разпявам на един тон с различна динамика и вокали със съгласни „бри”, „дра”, „гро” до терца. Важно е също така и да се слушат, осъзнаят, изпеят и изравнят интервалите с упражнения, специални за тях, което е важно за правилната интонация и музициране.

4. Доколко научната литература за последните изследвания и научни открития за физиологията на ларинкса през мутиращия период са залегнали в преподавателската Ви практика?

Разбира се, чета статии на езици, които ползвам (на български, за съжаление, са доста малко разработките, особено по тази тема). 
Следвам безценните съвети на моите професори от Академиите, на диригентите, композиторите и солистите и колегите ми от България, Италия и Гърция, с които съм работила като артист-хорист в оперни турнета в Европа и САЩ, както и солистите от Корея и Аржентина. 
Всички съвети, научени уроци от тях прилагам в работата ми с певците, експериментирам и си създавам собствена система, която работи безотказно години.

5. Какви защитни механизми при работа с мутиращи гласове използвате като условие за по-лекото преминаване на мутиращия период и здравословното съхраняване на юношеския глас?

На първо място в живота на хората е здравето, това правило е от особена важност и за певците и най-вече за младежите, коити имат промени в гласа, в следствие на хормоните и тези промени продължават години, докато мутират (физиологично и психично здраве). 
Важна е гласовата хигиена да се поддържа системно. 
Обръщам внимание на здравословен начин на живот, може и йога да се практикува, физически упражнения и такива за вратните мускули, да се хидратират гласните връзки, да си осигуряват проветрени помещения за пеене и да си наложат воля и забрана на пушенето!

6. Използвате ли в методическата си работа основната говорна честота за проследяване на промените в юношеския глас?

Да, използвам в работата си основната говорна честота за проследяване на промените на гласа при певците във възрастта на мутация, както използвам и похвати за коригиране на отклонения от нея. Придържам се към природата на певците и лекотата на пеене в средния регистър на диапазона им. Обръщам внимание на резонаторите, резонаторния корпус, и на дишането (горноабдоминално и диафрагмално). 
При певци с пеене в "нос" като природа, трябда да се види дали няма синузит или просто певецът не знае как да си разпредели въздуха и преминова в носа.

7. Препоръки за профилактика и опазване на детския глас.

Основната ми препоръка е певците да пият вода, да хидратират гласовия си инструмент, да го пазят, ценят и развиват всеки ден! 
Гласът е уникален за всеки човек с неговия тембър и е за цял живот! Децата не трябва да викат, крещят в училищния двор и в детската градина, на улицата, защото може да загубят гласа си. 
В живота се говори на постановка, но трябва да е обучен певеца за това. 
Оказа се, че повече от половината ми ученици не пият изобщо вода! Научиха се, че кофеиновите напитки вредят на гласните връзки, или „струни”, както ги наричаха мои преподаватели. 
Обръщам голямо внимание на храненето, спортуването, на движението на вратните мускули, спането и душевното равновесие и спокойствие на подрастващите, които минават през мутация на гласовия апарат. 
Добре е да се освободят вратните мускули с упражнения преди пеене за добра постановка на гласа, добре е също и тялото и ръцете също да се движат в ритъма и темпото с разпяването и пеенето на материала и заедно с това, певците да се стремят да усетят и да се научат да участва целия резонаторен корпус в пеенето. 
Храната трябва да включва храни, богати на витамини А,С,В. Добре се отразяват на лигавицата на ларингса чайовете от липа, лайка, зелен чай, мед, сурово яйце със сол, хубаво е отпиване на глътки хладка вода, а отварата от бяла ружа я използвам от ученическите ми години. 
При проблеми като претоварване на гласните връзки е добре да се ползва дозирано и сребърна вода, при хрема хрян, ментово масло и етерична масла, за имунната система джинжифил, съня е важен, течности да се поемат, да има гласови почивки или да се пеят по-леки песни и др. 
От древни времена старият лук, леко счукан прави чудеса, както казват големите тенори. Препоръчвам да се обръща внимание на артикулацият и да се види как изговарят „о” да не е ”у”, да няма грешно „л”и др. При пеенето, произнасянето на думите е различно от говора, като е важен и вътрешния отвор, позицията на устата и устните.
Пеенето „в маска” е доста сложно и деликатно. Най-важното да стигнем до публиката не е само природата, гласа, но и фразирането, а филирането на тона е висш „пилотаж”. Препоръчвам да се пее фразата с динамика, когато тоновете в материала са в преход прилагам по-тиха динамика, а при форте във високия регистър трябва да има подготовка на тона, да се окуполява и да се пее в глава (италианците наричат – джиро). 
Обръщам внимание на вибратото, да не стане „тремоло” и млад човек да звучи с изхабен, стар глас! Имам ученичка с вибрато, което й е природно и доста време се занимавахме да го стабилизираме и да стане красиво и леко подвижно без напрежение.
Правите гласове „като свирка на локомотив” също са доста трудни за овладявяне, гласове с голяма мощност и понякога с малка емисия на въздушната струя. 
Това е не само природа, но става и естетика на пеене, повлияна от силовите певци, но те имат практика, за разлика от начинаещите!
„Сценичната треска” се преодолява с упражнения, с пеене и опит, с прецизиране на вокализирането, фразировката, динамиката, артикулацията, с участие в концерти и в покъсен етап в конкурси. 
Родители, които не са музиканти „пришпорват” децата да пеят песни, които им харесват, разпяват ги в къщи сами без инструмент, месят се в работата на педагога и дори изискват от него да направят чудеса за кратко време, за да ходят на певчески конкурси, да са известни, защото това е МОДА в България през последните години. 
Българинът иска да го дават по ТВ. Музикалните формати намериха много талантливи хора в страната, но и много деца рано започват да пеят песни, които не са подходящи за тях и това може да се окаже пагубно за гласа им. Разбира се, има деца на 7, 8 години, момчета и момичета с благодарна, богата природа, с абсолютен слух, красота на тембъра и природно поставен глас, мощност и голяма емисия на въздушната струя и певческа опора, леко вибрато, умения за филиране на тона, за джаз измпровизации с балансирани украшения и с колоратури, които пеят песни на големи изпълнители и хитове съвършено. Понякога са по-добри от оригиналните изпълнители.
Детските гласове (особено момчешките преди мутация или в ранна мутация) имат различна физиология и изпълненията им, когато са изработени с педагог, могат да бъдат „ангелски” с репертоара на класиката, операта, мюзикъла, попа и фолклора. Това са само единици случаи, за съжаление, а другите родители се водят от тях и искат и техните деца да пеят така, да ходят на конкурси и взимат награди.
Само с много занимания не можеш да станеш „РОДЕН ПЕВЕЦ”. Необходимо е да се води гласа по неговите природни дадености. Вече не са на мода ГОЛЕМИТЕ ГЛАСОВЕ. На времето, през 1996 г., когато се срещнах с Маестра Гена Димитрова, тя ми каза, че никой не иска да пее с нея, защото тя покрива гласовете на колегите си и те се изгубват от нейната мощ. Едно приятно поднесено изпълнение, музикално и акустично, а може с анимация, с хореография, е много по-въздействащо за публиката и носи своите фенове и почитатили. Практиката го е доказала. Крайно време е, назрял е момента, да се правят повече събирания и да се създаде Асоциация на вокалните педагози в България.
Родителите ни изпревариха вече със свое сдружение и С ПРАВО И ПО МНОГО ПРИЧИНИ И С БОЛКА, но и много сериозно, се намесват в работата на професионалисти и анализират и дават мнения, като събират дори и такси за тези мнения. Няма лошо, нека да има такова сружение, но да не е толкова агресивно, да ни затрупва всеки ден с информация и подкана да се активизираме с участие в конкурси с платена такса за тяхната група във Фейсбука. От друга страна, все пак родителите сами финансират своите деца, а музикалното образование е скъпо и се налага и обучение при добри специалисти в чужбина.
Конкурсите изискват също финансиране, което не е малко, а читалищата и общините отпускат много скромни средства, защото не разполагат с достатъчен ресурс в тази област. Осезаема нужда има от провеждане на форуми на ниво Министерство на културата, Инспекторат и Министерство на образованието и науката за организирането и състоянието на конкурсите и фестивалите, като и за опазването на детските гласове в музикалната практика в България в училищните хорове и вокални гурпи в градините!
В страната се провеждат над 100 конкурса, предимно певчески в категория поп и единици за категория класика и фолклор. За осма година оранизираме певчески конкурс в Несебър, в който идват все повече и по-добри певци, (инструменталистите винаги са по-малко - знае се, че потрудно и дълго е обучението по музикален инструмент). Няма обаче желаещи да пеят фолклор и да участват в конкурси, ако преподателите в музикалните училища не ги насочат и предложат. Дори като мутират, певците се прехвърлят от народно пеене в специалност поп пеене, защото няма в по-малка възраст поп класове.
Изумена съм от факта, че дъщеря на известна народна певица, отказва да пее народни песни, а пее поп по конкурсите, повлияна от форматите в страната. България се слави с фолклора си, който е съхранен благодарение на БАН и Института по фолклор (който вече го няма) и благодарение на Н. Кауфман са записани народни песни и свирни от цялата страна още през 60-70 години.
Не се цени богатството на народното ни творчество у нас, а преподавателите по народно пеене подготвят поп певци в частните си школи. 
Класическите, оперни певци-преподаватели също подготвят поп певци, но трябва да знаем, че Лили Иванова, Маргрита Радинска, Георги Кордов са ходили на уроци при проф. Бръмбаров за да усетят високия си регистър. Знаем, че в ТВ формат оперен певец спечели сърцата на публиката и се превъплъти в поп стилове успешно. Младежите започват рано с авторски песни, без да имат неоходимата певческа подготовка, събират „лайкове” и следвания и създават продукт без добри качества (текст, музика и изпълнение), прави се халтура. 
Интересно, чудесен певец с четири октави диапазон с международни награди за изпълнител в категория поп пеене в България и чужбина (като дете на 13 е учил в Италия пеене със стипендия от България за надарени деца), сега, вече на 18 г. за да стане известен за кратко време в Инстаграм, става „трапър”и пее на три тона...
Това е времето в което живеем, гледат какво се гледа от връстниците им... 
Препоръчвам пеенето в хор за развитие на усет за хармония и многогласно пеене и работа с известни композитори, диригенти и турнета в чужбина на певци, които желаят да се ориентират към хоровото изкуство и нямат амбиции и качества за солисти. 
В заключение искам да препоръчам и да призова „ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ПЕЯТ ДЕТСКИ АВТОРСКИ ПЕСНИ!” 
Вече 15 години работим и вече като партньори с Издателство „Изкуства” и композитора Александър Савелиев, като записахме 6 аудиодиска за детските градини в България по проект на Министерство на образованието и науката, после като свърши проекта направихме и аудиодиск с „Коледни песни”, авторския ни мюзикъл „Сливи за смет” и записахме авторски песни и популярни песни с нови аранжименти за учебниците по музика! 
Родителите казаха, че децата трябва да пеят детски песни, а децата пораснаха и мутираха и много се забавляваха и научиха от работата си с диригенти и известни композитори. Полезно за децата е да пеят в елитни детски хорове с известни имена и да се учат от тях, да знаят солфеж, хармония, но за съжаление не могат да дойдат при нас, защото това им се забранява заради различната постановка на гласа и не може две школи да се съчетават успешно и се объркват децата. 
Предпочитам певците да дойдат при мен и да работим активно преди да отидат в Радиодеца и да станат солисти и чак като започнат да мутират и вече прекъсват там да пеят, да работим с тях като солист-изпълнители. В период на мутация на младежите от хора на софийските момчета, когато ги отписват от хора и те нямат къде да отидат да пеят и да се развиват, също работим, но вече като солисти. 
Имам деца в Детски филхармоничен хор и ако те не са активни с посещенията си и участието си в концертната програма на Филхармонията може също да опитаме да работим, ако това не пречи на техните изяви. 
Всички останали хорови изпълнители в други хорове, които имат сола, трябва да учат при вокален педагог постановка на гласа, солфеж, да свирят на музикален инструмент, да слушат много музика на концерти и по интернет. Да формират усет за красиво „белканто” и грозно пеене и да си създадат собствена естетика на пеене и вокализиране, съобразена с темперамента и гласовите, природни си възможости, характера си и възрастта. 
Певецът, който има талант, се развива и усъвършенства цял живот.

Аня Краваева музикален и вокален педагог, председател на Сдружение „Евтерпани”, директор на МВИК „Нови гласове и песни”.

Подготвил въпросите: Доротея Люцканова, вокален педагог и докторант на свободна практика към НБУ