Поетични щрихи от онлайн конкурса "КОЛЕДЕН БЛАГОСЛОВ" 2024

 ПЕТЯ ТРУХЧЕВА

Дълбоко в душата ми 

Дълбоко в душата си скрила 
съм нещо. 
Дълбоко от душата едно невъобразимо чувство.
Има ли скрита тъга? 
Нека замине на далечен 
остров тя!
Нека я няма, нека не ми мирише на нея.
Не че в живота всичко 
е точно. 
Иначе щях да пиша и 
стихове нарочно. 
Ах, колко ми е лесно, нали? 
Жалко, какво изпитвах 
преди

Тихата улица

Много често се питах

в шумния град,

има ли тихо място 

далеч от този ад. 

Но така и нямаше.

Дори и да се връщах

назад –

до този ден...

Тихата улица беше 

там –

безлюдна, без никакъв 

звук. 

Тихата улица мълком 

се радваше, 

че аз съм тук. 

Уличката беше много 

тиха,

затова написах за 

нея стиха,

споделих й колко тъжна 

аз съм.

Когато я видях, сякаш 

бях във сън. 

Тя беше много по-специална,

беше ценна и оригинална. 

Нямаше ни най-малък 

шум,

мислех спокойно с моя ум.

ИВА МИЛКОВСКА

ИМПРЕСИЯ

На К. К.

Позволиш ли ми да те прегърна още веднъж,

цялата Вселена ще настръхне!

Ще завали изобилен благодатен дъжд

от молитвите, които съм изпяла.

Ще цъфне радостта от крехката си пъпка.

За миг Септември ще помисли, че е Май!

А тази есен, в своите тихи стъпки,

мъдростта на вековете ще постила пак…

Ще бликне като извор от очите светлина

краят на очертанията ми започва с теб!

Широка риза ще съблича Свободата,

докато взриви мига, жаден за живот.

Ще звучи акорд на природно равновесие

блести най ценното като светулка в мрака!

Разстоянието е временно понятие.

…

И днешният ми изгрев теб е чакал.

УРОЦИ

Да преминеш през този живот

като човек, с дух свободен и истински.

Да изкачиш свои върхове, но когато паднеш,

да не оставаш твърде дълго във блатото.

Да можеш в композицията по пътолинието* да изключиш

чужди акорди за своята песен.

Да обичаш, въпреки болката,

въпреки грешката, въпреки хаоса.

Да си в мир, когато светът извън теб

се разпада на хиляди малки парчета.

Да пиеш с радост пълна чаша с желания

за открития, не за притежания.

Да се извисиш над покрива делничен

и да помниш, че пътят те води нагоре.

Да не знаеш, но с мъдрост да стъпваш

по тънкия лед на своите избори.

Да си верен на Бог до последно.

До последен дъх да си благодарен,

че няма между животът тук и отвъд скок,

а вървене. И обич, и прошка за усвояване.

АЛБЕНА ДЕКОВА

ШЕПОТЪТ НА ШЕПТЯЩИТЕ ХОРА 

"Устните ти стават устие." 

Албена Хранова 

Господи, пак съм бъбрива, 

а искам да помълча.

Семеделниците изнизва 

тази вечерна мъгла. 

И сякаш куршум ме пронизва - 

спомен отпреди много години - 

чакам те толкова зими

с кърпикожухчета в наш'те градини.

Нещо значеха Думите, 

още по-много мълчането. 

Говореха и устните, и очите - 

онези очи - на Всемира дъната.

И днес ме гледат безукорно. 

Леят куршум от сребро за душата 

ръцете ти - есенно-зимна балада,

и страдното ми тяло - тяхна естрада. 

А устните ти, шептящи молитвено,

на шептяшите хора със шепота, 

устие са на любовта и живота.

ПОД ЗИМНИТЕ ОГЛЕДАЛА 

Рехава зеленина 

Прокрадва се в есента

На струйки се отцеждат 

Капчици в улеите 

На зелените листа

Дъждът шепти 

В ухото на скръбта 

Пожълтели падащи листа 

Подобно на изпратени писма 

Ще разказват приказки

На самотни семена 

Под зимните огледала

ЗНАЕХ СИ 

Знаех си, 

ще ме откриеш

в есенния селски двор

с цвят на златна дюля. 

Знаех си, 

ще ме заключиш 

в лабиринта звезден 

на нощта.

После ще ме спуснеш

в капка дъжд - 

да попия в сухата земя. 

Знаех си, 

ще ме докоснеш 

с първи слънчев лъч

на сутринта

и ще събудя 

пурпура

на пролетни цветя.

Знаех и се случи.