Сдружение „Евтерпани” Ви кани на Среща на кукерските групи с международно участие. Срещата ще се проведе на 26 и 27 февруари 2011 г. в с. Орехово, общ. Чепеларе.
Организатори са: БАФЦ „Нестия”, Сдружение „Евтерпани”, Продуцентска къща “Кукери”, Импресарска фирма “ХриСтан-ИС”.
с подкрепата на община Чепеларе, кметство Орехово, „Туристическо сдружение – с. Орехово”.
В срещата могат да вземат участие кукерски и карнавални състави и формации от всички краища на страната.
Условия за участие:
1. Групите могат да бъдат в състав до 50 човека (включително ръководители, танцьори, оркестранти и шофьори).
2. Участниците трябва да подготвят 10 и 20 минутни програми с музикален съпровод на CD или в оригинално изпълнение.
3. Участниците ще бъдат настанени в туристически къщи за гости в с. Орехово, в гр. Чепеларе или курорта Пампорово (по желание) при пълен пансион на обслужване – 30 лв. дневно на човек.
4. Пътните разходи до мястото на срещата (с. Орехово) се поемат от самите участници.
5. Заявките за участие трябва да се подадат до 18.02.2011 г./петък/.
Програмата на срещата:
Първи ден – 26.02.2011 г.
- Сцена на кукерите – /10.00 – 17.00 ч/ в салона на НЧ „Родопско бъдеще”, с. Орехово – сценични изпълнения на състави, представяне на празнични обреди и обичаи, ревю на карнавални костюми;
- Концертна програма – /18.00 – 19.00 ч/ в салона на НЧ „Родопско бъдеще”, с. Орехово
- Огнена фиеста – /19.00 – 20.00 ч/ огнени ритуали на площада пред НЧ „Родопско бъдеще”, с. Орехово
Втори ден – 27.02.2011 г.
- Парад на кукерските състави – /10.00-14.00 ч/ - дефилиране по улиците на с. Орехово и кукерски празник с демонстрации на стадиона на селото.
Справки и записвания:
Сдружение „Евтерпани”
1574 София, България
„Христо Смирненски” бл. 31-Б, вх. Б, ет. 1, ап. 10
тел./факс: (+359 2) 8713 286
мобилен: (+359) 886744906
e-mail: evterpani@abv.bg
http://evterpani.blogspot.com
3 коментара:
Кукерите, наричани още , чауши, бабугери, станчинари, дервиши, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури — мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По-стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България) Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
На 1 януари - Нова година - по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец - мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.
Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.
Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.
Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени.Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно - след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.
На 27 февруари 2011 г. са Месни заговезни (Неделя Месопустна) - православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са забранени месото и месните продукти.
Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки" се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. В събота преди Месни заговезни се извършват поминални обреди в чест на мъртвите - Голяма Задушница. Жените раздават на гробищата хляб, някакъв вид тестено ядене, варени яйца, сирене.
Село Орехово се намира в западната част на Родопите по поречието на р. Орешица, на около 8 км западно от с. Хвойна, по поречието на река Персена. Орехово е най-предпочитаният изходен пункт за посещение на Персенкския дял – съществена част от планинския рид Чернатица, в който с величествена осанка се извисява гористия купол на вр. Голям Персенк /2091 м/. Селото отстои на 54 км северозападно от гр. Смолян, на 60 км югозападно от гр. Пловдив, на 10 км западно от село Хвойна и на около 25 км северно от гр. Чепеларе. Има площ 57.036 km2 и население 283 жители.
Сегашното село е на около 300 години. На мястото му в древността е имало древно римско селище. В средата на XVIII в. селото е мюсюлманско. От 1879 г. до 1 януари 1895 г. от с. Орехово са изселени 138 семейства със 724 жители-помаци, съответно 712 в Мала Азия и 12 в Източна Тракия. Първото българско училище в с. Орехово е открито през 1866 г. В момента селото разполага с богата Историко-етнографска музейна сбирка, изградена и поддържана с много любов, вдъхновение и ентусиазъм от местни доброволци-сътрудници с помощта на дарения от местното население и учреждения. Музейната сбирка се стопанисва от местното народно читалище „Родопско бъдеще”.
Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на местния писател Атанас Калинов.
Всяка година на Месни заговезни тук се провеждат кукерски празници "Старците на пус".
Ежегодно през последната събота и неделя на м. юли се организира събор-родова среща.
От една година през първата седмица на м. септември селото празнува свой Именен празник – „Ден на Ореха”.
Селото е с развит селският туризъм и е едно прекрасно място за отдих от забързаното ежедневие. През 2001 г. тук е учредено Туристическо сдружение, включващо 10 фамилни къщи, които са в състояние да осигурят условия за комфортен престой на 120 гости. В околностите му има над 20 параклиса и множество хижи, включени в популярни туристически маршрути (х. „Кабата” – Чудните мостове, х. „Персенк” – Римски път, с. Лилково – с. Ситово, Человешката пещера, Цирикова черква). През селото минава най-дългата у нас екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция. Тук се намира и скалният феномен Костен камък който е обявен за природна забележителност.
Културни и природни забележителности
• Человешката пещера, в която през османското робство е било запалено и умъртвено по-голямата част от населението на селото.
• Водопадът „Скакалото”, вторият по височина водопад в България с височина на пада 30 м, намиращ се в едноименната местност, отстоящ на 0,5 км южно от селото.
• Водопад „Дуплето”, с височина на пада 20 м, намиращ се в едноименната местност, отстоящ на 0,5 км западно от селото.
• На около 12 км. южно, в близост до връх Малък Персенк се намира древен римски път, построен върху стар тракийски път, чиято каменна настилка е запазена непокътната и до днес.
• Костен камък – скален масив, приличащ на огромна стена, над която расте вековна смърчова гора и водопад с височина на пада 30 м, отстоящ на 4 км югозападно от селото.
• Ваклите дупки – 7 км южно от селото. Южен ерозиран склон с естествени скални (пещерни) образования, покрити с калцити.
• Чудните мостове – оформени от река, която постепенно издълбала стените и част от тавана на дълбока пещера. След оттеглянето на реката са останали две мраморни арки, или така наречените мостове.
Публикуване на коментар