четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Старците на пус



За местните старци, пусни-старци или старци на пус в с. Орехово съществува подробно описание от Стою Шишков (Шишков 1894). Има известно прекъсване на обичая, за кратко около 60-те години на ХХ в. Възстановен е от местното читалище и от ентусиасти - краеведи десетина години по-късно. Структурата на обичая включва определи обредни действия, днес в голяма степен превърнати в игра и в символ на почит към традициите. Участниците, добре описани от местния краевед Атанас Калинов са винаги мъже, предимно млади. Главна роля сред тях играе арапин, придружен от старец с две невести. От 30-те години на ХХ в. към групата се включва свирач - гайдар, цигулар, по-късно отпаднал персонаж. В последните години участват циганка и магаретар. Само в спектакъла на ореховци в сравнение с другите локални варианти на традиционните карнавални игри в района има персонаж, който нарича, благославя - арапинът, и участват две невести. Същинската част на обичая е обход на къщите по определен маршрут, който обикаля селището. Започва се от последната къща в края на селото от запад, в ниското при реката. Завършва се също от западната страна, но при разположените във височина домове. Маскираните влизат в дворовете. Застават пред входната врата подвикват "Хо-хо-хой". Ако излязат стопаните, играят хоро на двора под съпровод на групово изпълняваната хороводна песен "Стъпил Добри на бял мермер камък". Арапинът, който е водач на групата, нарича за здраве на домашните, за изобилие на стопанството: "Драги стопани и стопанки, челеви и челевинки, да ви са раждат внуци и правнуци, да ви са ражда фасул, картоф и под път, и над път, и на сух камен. Да ви облива Господ със злато и сребро. Ееей-й" и дружината му отговаря трикратно със същия възглас. Единият от маскираните като невеста дарява стопанина (или най-възрастния в къщата) с традиционна домашно тъкана кърпа. Щом получи от своя страна дар - пари, алкохол, хранителни продукти, прибира кърпата от рамото на стопанина. За маскираните има почерпка предимно с тестени специалитети - катми, печени на сач, пита, клин - баница с плънка от ориз и яйца. Това е приготвено специално за празника във всеки дом, старците са "очаквани и драги гости" според местните. Почерпка със закупени храни е придружена с молби за извинение от стопанката, че поради заетост, старост или болест не е успяла да се приготви за посещението на маскираните. В края на обичая преди, станал празник в наши дни, групата маскирани извършва символично заораване-засяване; обща благословия за селото, която е придружена със специално заклинание против магии и неприемливи според човешката етика действия като кражби и лъжи; запалване и прескачане на огън. Огънят прескачат и присъстващите местни и гости. Според местните това се прави за здраве и за предпазване през лятото от ухапване на насекоми и влечуги.
Времето на провеждане на обичая е променено от Сирната седмица на Месопусна неделя. Наблюденията на съвременния празник показват завидна устойчивост на традицията. Включително и в контакта маскирани - публика. Публиката, т.е. местната общност, познава ритуала, смисъла на играта и отговаря според традицията адекватно. Дори у най-възрастните се наблюдава известна вяра в продуциращата същност на играта. Участниците в игрите през 2010 г., млади мъже и момчета на възраст между 28 до 17 години, са в близки приятелски връзки по между си, родом са и живеят в Орехово или имат корен от Орехово. Поощрени са от начина на посрещане на играта им от общността. Смятат, че традицията трябва да се запази, защото тяхното село единствено в района има такъв обичай. Възрастните, посрещачите на маскираните по домовете, мислят по същия начин и с охота дават пари за играта. Много малко променен през годините този обичай според читалищните дейци, организатори и пазители на костюмите, е подходящ за включване в националния регистър на "живото наследство" и е подготвена документацията за това. Развитието на селския туризъм в селището, подкрепяно от местната инициативна група на хотелиерите, опредено ще подпомогне запазване на традицията на маскарада в селото. Основанията за подобни очаквания са непринуденото включване в празника, случил се през 2010 г., на гости на селото, настанени в местните къщи и семейни хотели.